Pazarisimo.com

Историята за един аборт на 17

Прочетено: 501 пъти

h

Забременях на 17-годишна възраст . Нямах съпруг или дългосрочни отношения с когото и да било . Не бях сигурна и във възможностите си и дали избощо имам такива. Не казах на никого, защото не знаех на кого мога да се доверя. Когато казах на човека, за който смятах, че е баща на детето ми, той ме отряза ми казва, че бременността ми не се вписва в плановете му и не може да ми помогне дори с пари. Освен това реши, че трябва да разгласи, че съм бременна на всички…

„Когато моето семейство разбра за бременността ми, сестра ми дойде пред вкъщи. Аз не й отворих , и тя започна да ми говори от другата страна на затворената врата . Докато говореше тя ме уведоми, че родителите ми биха искали да направя аборт, защото това положение е срам за нашето семейство. Тя ми каза, че ще ме заведе някъде без те да знаят и да присъстват.

Стоях мълчаливо, слушайки как някой друг определя съдбата на сина ми. И накрая се съгласих, че трябва поне да отида и да си направя тест за бременност, за да потвърди това, което вече знаех.

“ Спомням си, че седях срещу една жена пред кабинета на гинеколога. Тя ми каза, че бременността ми е напреданала. Когато се опитах да и кажа, че това е невъзможно , тя ме прекъсна. Накара ме да мисля  че няма начин да знам , защото тя е професионалист, а аз бях глупаво 17 – годишно дете . Наистина не получих шанс да кажа нищо ….

Според това, което ми каза гинекологът, бях в около дванайсетата седмица по време на процедурата . Не ми беше дадена много информация по отношение на начина на действие .

След процедурата сестрата ме погледна и каза „Между другото, ти си в средата на 23-тата седмица и нямаше да можем да направим нищо по въпроса, ако беше изчакала малко повече.„ После изгаси лампата и излезе. Лежах на студената маса и обмислях живота си.

Според думите й няма как момчето, за което си мислех, че е баща на детето ми, наистина да е отговорно за бременността ми. И осъзнах, че всички през цялото време са знаели, че съм бременна и са ме изманипулирали да абортирам.

Седях в тъмната стая и чаках сестра ми да ме вземе. Чувствах се като жертва.

Трябва женита да бъдат оставени да направят своя избор. Аз нямах това право, защото семейството ми ме постави пред вече взето решение и просто трябваше да го направя. Имах кошмари, свързани с тази стая години наред.

Жените трябва да бъдат уведомени, как решението за аборт може да им се отрази физически, емоционално и духовно

Споделете Вашата история

Коментари

коментара